В четвъртък правителството прие окончателния вариант на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Идеята за този закон е от преди повече от 10 години, но досега не е реализирана, каза премиерът Станишев на пресконференция. Неговият смисъл е с държавна финансова подкрепа да се създадат условия за достъпно висше образование. Очаква се законопроектът да бъде внесен незабавно в Народното събрание и да бъде приет преди началото на новата учебна година.

Право да кандидатстват за получаване на кредит имат студенти и докторанти - български граждани, граждани на държава-членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Към момента на искането за сключване на договор за кредит те трябва да се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър" или „магистър" или на образователна и научна степен „доктор" в държавно или частно висше училище или научна организация. Друго условие е да не са навършили 35 години. Не могат да кандидатстват за кредит студенти и докторанти, които са отстранени и или са прекъснали обучението си. Студентите не могат да кандидатстват за кредит и за учение в образователно-квалификационна степен, каквато вече са придобили.

Кредитите ще бъдат отпускани за плащане на таксите за обучение и/или за издръжка. Право на кредит за издръжка възниква при раждане на дете по време на обучението и може да се ползва от един от двамата родители.

Повечето икономисти смятат, че ще има конкуренция сред банките за предоставянето на такива кредити, каза вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев.

Държавната финансова подкрепа по кредитите на студентите и докторантите ще се осъществява в три форми.


Първата е гарантиране от страна на държавата на кредитното задължение, включващо главницата и лихвата. Ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от държавата, но само след като представят доказателства, че са претендирали дължима сума първо от кредитополучателя, включително чрез способите на принудителното изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква правото да получи всичко, което е платила за неговата сметка, заедно със законна лихва от момента на плащането. Вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащането на цялото или част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.


Втората форма на държавна подкрепа е заплащане на кредитното задължение или на част от него в определени от закона случаи. Освен при неизпълнение от страна на кредитополучателя, държавата заплаща кредитното задължение и при смърт или трайна неработоспособност от 70 или над 70% на кредитополучателя, както и при раждане на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период. В тези случаи кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане на сумата, която държавата е платила на банката.


При определени условия държавата поема заплащане на част разходите и таксите, свързани с отпускането, обслужването и събирането на кредита, в размер, определен в типовия договор. Правото на банките да получат това плащане възниква едва след прекратяване на договора за кредит с пълно изпълнение на задължението от студента или докторанта без да е активирана държавна гаранция.


Средствата за държавна финансова подкрепа се осигуряват всяка година със закона за държавния бюджет.


Кредитите на студентите и докторантите се отпускат, управляват и събират от банки, сключили договор с министъра на образованието и науката. Договорът се сключва съобразно типов договор, който се утвърждава от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на финансите и се обнародва в „Държавен вестник".


При провеждането на държавната политика в областта на кредитирането на студенти и докторанти министърът на образованието и науката се подпомага от Национален съвет за кредитиране на студентите и докторантите, в който участват представители на министерствата на образованието и науката и на финансите, Съвета на ректорите, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, Националното представителство на студентските съвети и на Асоциацията на банките в България.


Висшите училища и научните организации подпомагат административно и информационно студентите и докторантите. Те издават необходимите документи, които удостоверят правото им да получат кредит по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.


При отпускане на кредити студентите и докторантите ползват редица облекчения, като, например, това, че нямат нужда от обезпечение. Законът предвижда, че банките не могат да искат обезпечение нито от кредитополучателя, нито от трето лице. Всяка друга уговорка е недействителна.


Освен това лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 2 пункта. Уговорка за по-висока лихва е недействителна.


Гратисният период, през който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите, е равен на периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 1 година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. Законът урежда и случаите на удължаване на гратисния период.


Кредитополучателите ще ползват и дълъг погасителен период. Те погасяват общия размер на студентския кредит чрез равни месечни погасителни вноски в десетгодишен срок, считано от края на гратисния период.


Дадена е и възможност за предсрочно погасяване на кредитите без такси, комисионни и допълнителни лихви. Уговорката за заплащане на такса, комисионна или лихва в случаите на предсрочно погасяване на задължението е недействителна. Друг текст в закона дава възможност за отсрочване на кредитното задължение.


Кредитното задължение може да бъде опростено по силата на закона в случаите на смърт на кредитополучателя, настъпване на трайна неработоспособност от 70 или над 70% за срок, по-дълъг от три години от датата на инвалидизиране, както и при раждане на второ или следващо дете в рамките на пет години от изтичане на гратисния период.